Специализацията единствено в областта на животновъдството

Специализацията единствено в областта на животновъдството без наличието на стопанисвана земя и необходимостта от пазарен път за набавяне на фуражите не осигурява добри икономически резултати. С включването на растениевъдни отрасли в производствената структура се увеличава замеделският доход и заетостта на членовете на стопанството. Друг изход за достигането на сравнително висок размер на общия доход за замеделското домакинство е съчетаването на дохода от животновъдно и растениевъдно производство с неземеделска заетост или заетост извън собственото стопанство.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка
Отборът от Формула 1 “Форс Индия” е заплашен от фалит
„Фалшивите новини“, манията на Тръмп, стават инструмент на авторитарни лидери

Проведените анкетни проучвания дават една обща картина за икономическото състояние и жизнеспособността на изграждащите се земеделски стопанства. Те обхващат един начален период на тяхното създаване и утвърждаване, поради което липсва достатъчно надеждна информация за финансовите и икономическите им резултати; не са установени и оптималните пропорции между  факторите  на производство* то . Материално-техническата база в повечето от кооперациите е получена пуд формата на дялово  участие  на  членовете им от ТКЗС , липсват средства за нейното модернизиране. Анкетните проучвания не отразяват и динамиката на цените както на земеделските продукти, така и на използваните средства за тяхното производство.

Поради това научен колектив от* от ИИСС е направил опит за изследване жизнеспособността на земеделските кооперации по разчетно-конструктивен път. За целта са изградени модели на земеделски стопанства с различна производствена специализация, съобразена с пазарните, природно-климатичните условия и използваните технологии в практиката. По нормативен път са формирани производствените разходи, продукцията и капиталните вложения. Оптимизиран е съставът на необходимата техника и на работната сила. Независимо от допуснатите условности, изследването позволява да се направят верни изводи за влиянието на производствената специализация в земеделските кооперации върху тяхната жизненост и конкурентоспособност.

Анализът на данните показва, че най-висок размер имат приходите от декар обработваема земя в стопанства , в чиито сеитбооборот са включени зеленчуци и трайни насаждения.  Например при тясна специализация само за  трайни  насаждения  приходите  на  1 дка обработваема земя са в границите от 9600 до 20 762  лв.;  при зеленчуци и трайни 9840 лв./дка; при зърнени, технически, зеленчуци и трайни 7586 лв./дка. Значително по-ниски са приходите от дка в растениевъдни стопанства, специализирали се  в  отглеждането  на зърнени и технически култури 1350-1470 лв./дка., а най-ниски – в зърнено-фуражните земеделски  стопанства  887-900  лв./дка . Сравнително ниски са те и в смесените фуражно-животновъдни стопанства, без стокови култури 2487-3200 лв./дка.

Приходите на 1 член съответно са: зърнени и технически 1151-1757 лв./член; при зърнени и зеленчуци – 1185-1352 лв.; при зеленчуци и трайни 1803 лв.; при зърнени зеленчуци и трайни – 1189-1508 лв., в смесените фуражно-животновъдни 518, 642, 887  и  945  лв.  Независимо от високия размер на приходите на дка  при  ягодоплодните ,  приходите на човекоден поради високата  им  трудоемкост  са  ниски  523596 лв./член.

Пай-големи са приходите на 1 лв. капитални вложения в трайните насаждения – от 18 до 30 лв., а най-ниски при зърнените и техническите култури от 1.13 до 1.38.

Най-материалоемко е  производството  в  трайните  насаждения, където материалните разходи на дка обработваема земя достигат до 3-5 хил.лв., докато при зърнено-фуражните и техническите култури те са в границите на 500-700 лв./дка. I ю-големи  са  материалните  разходи  на дка и в смесените стопанства  с  растениевъдно-животновъдно направление – 11001400  лв./дка.  По  отношение  на  материалните разходи на човекоден се наблюдава обратна тенденция – в трудоемките производства (зеленчуци, ягодоплодни и др.) материалните разходи на ч/ден са по-ниски – 100-126 лв., а във  високомеханизираното производство на зърнени и технически култури значително по-високи – 457-626 лв.

Най-доходно е производството от трайни  насаждения.  Доходът  от дка обработваема земя при кайсиите е 4990 лв., а при ягодоплодните достига до 12830 лв. Сравнително висок е доходът от дка и в смесените растениевъдни-животновъдни стопанства, специализираните за производство на зърнени, фуражни, зеленчуци и трайни 1200 до 23X9 ли. I ю-писък е гой при зърнените и техническите култури 5X0-700 лв./дка.

Изграждането на производствената структура на земеделските стопанства е непосредствено свързан с необходимите  капитални вложения за отделните видове производства . Според направените разчети те възлизат на: трайни насаждения 7-8 хил .лв./дка; зърнено-фуражно производство 1600 лв./ дка; зърнено производство с трайни и зеленчуци 2600-2700 лв./дка ; зърнени и технически 1200-2000 лв./дка . Същевременно доходите на 1 лв. капитални вложения при трайните насаждения значително превишават тези при  останалите култури и е в границите от- 10 до 18  лв.,  срещу  0.54-73  лв.  при зърнените и техническите.

Добавената стойност на дка обработваема земя при трайните насаждения е около 10 пъти по-голяма от тази при зърнените и техническите култури. Тя е от 6200 до 13 880 лв./дка в  стопанства  с трайни насаждения; от 680 до 800 лв./ дка със зърнено-технически култури; от 2100 до 2660 лв./дка със зърнени и зеленчуци;  от 5380  до 7880 лв./дка със зърнени, трайни и зеленчуци;  от 1440  до  1600  лв./дка със зърненофуражни култури и от 1510 до 2150 лв./дка в смесените зърнено-животновъдни стопанства.

Основен показател за  жизнеспособността  на  земеделските  стопанства е вместването им в монетарната рамка на доходност”, възможността им за пазарно осигуряване факторите на производството труд, земя и капитал. Показателни в това отношение са  данните , посочени в Таблица 3.

Правилно изградената производствена структура е предпоставка за постигане на пълна заетост на необходимата работна сила. При високомеханизираното производство на зърнени и технически култури и в животновъдството потребността от сезонно наети работници е сведена до минимум. Направените разчети в това отношение показват следните размери на необходимите разходи за наета работна сила при стопанство с различна специализация: при зърнени и технически от 54 до 145 лв./дка , при зърнени и зеленчуци-от 250 до 650 лв./дка; при зърнени и трайни от 269 до 954 лв./дка; при ягодоплодните  4740 лв./дка . Степента на заетост на постоянно работещите в стопанствата със зърнено-фуражно производство,  трайни  насаждения  и  животновъдство  достига  до  81%, а при производството на зеленчуци и ягодоплодни само 50-60%. Стандартното отклонение в необходимия брой човекодни по месеци в стопанства с многоотраслова структура (зърнено производство и технически; зърнено-фуражно  производство  и  животновъдство ; зърнени, зеленчуци, трайни; зърнено-фуражни и зеленчуци)  е  в границите от 231 до 740, а в  тясноспециализираните  (кайсии, ягодоплодни и др.) значително по-високо от 1590 до 2571.

 

 

 

Производствена структура и жизненост на земеделските стопанства в България – част 2

До голяма степен производствената дейност в кооперациите е поставена на кредитна основа. Средният размер на краткосрочните кредити за една кооперация възлиза на 1545 хил . лв., като най-висока е кредитната задлъжнялост в тези с животновъдно направление и технически култури. Преференциалните краткосрочни кредити имат висок относителен дял от всички краткосрочни кредити. Пос ледните заемат над 40% от производствените разходи във всички кооперации.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите
Бари и Чезена обявиха фалит
Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

Поради високите лихвени проценти малък е броят на кооперациите , които са ползвали дългосрочни кредити за изграждане на материално-техническата си база. Малък е и средният размер на тези кредити 675 хил.  лв.  В кооперациите  с  животновъдно  направление  той е 500 хил. лв., в животновъдно-зърнено-фуражните 964 хил.лв.; останалите не са ползвали дългосрочни кредити.

Средният коефициент на ликвидност в анализираните кооперации е 7,24. Най-висок е при животновъдно -зърнено-фуражните 11,93, а най-нисък при животновъдните 1,84. Това показва зависимостта между специализацията на стопанствата и тяхната способност да посрещат краткосрочните си задължения.

Разходите за амортизация заемат малък процент от общите разходи около 7. В трудоемките , с ниска степен на механизация производства този процент е значително по-нисък. При зеленчуците той  достига 0.87%, а в животновъдните кооперации 3%; при зърнено-фуражните производства със значително по-висока степен на механизация е 7.75%. Разходите за външни услуги заемат средно около 76.17% от всички разходи. Независимо от специализацията, стойностите на този показател са високи при всички кооперации.

Печалбата от дка обработваема земя е ниска средно 50 лв./дка . В специализираните кооперации за производство на плодове  тя  е най-висока 250  лв./дка.,  в  зърнено-фуражните  и  техническите  80 лв./дка ., а в животновъдните – само 20 лв./дка. Всички останали кооперации независимо от производственото направление реализират загуба на дка обработваема земя. В голяма стенен това се обуславя от високия относителен дял  на  финансовите  разходи  и  на  задълженията им в печалбата . Средно за всички кооперации  процентът на  финансови те разходи от печалбата е 18.43%, а на задълженията 72.35%. Тези показатели са с най-големи стойности в кооперациите, отглеждащи животновъдни и трайни насаждения.

Най-висока е средната работна заплата в кооперациите , отглеждащи зърнено-фуражни и технически култури 2436 лв., а най-ниска при трайните насаждения 1520-1576 лв., което не съответства на необходимостта от висококвалифинирана работна сила н течи отрасли.

Данните от анализа покачват, че няма изразена тенденция към образуване предимно на големи или на малки кооперации.  В определените групи в зависимост” от размера на стопанисваната и обработваемата от кооперациите земя те заемат почти еднакъв относителен дял 24.90% от тях притежават под 3746 дка  стопанисвана земя (при среден размер за групата 1833 дка), 25.20% от 3747 до 7345 дка  (при  среден  размер  5325  дка ),  24.90%  от 7346  до   13982  дка (при среден размер за групата 10397 дка), и 24.90%) над 13  983  дка  (при среден размер за група 23 257  дка ).  Същото  разпределение  се  наблюдава по отношение  на  обработваемата  земя (обработваемата  земя е 96% от стопанисваната ).

Съществува определена зависимост между приходите на 1 дка обработваема земя, производствените разходи на 1  дка  обработваема земя и относителния дял на наетата работна сила от размера на кооперациите. Приходите на 1 дка земя са средно 450 лв., като имат близки стойности трупи, с изключение на стопанствата с най-малък размер, където този показател  е  630  лв.  Същевременно производствените разходи на 1 дка обработваема земя средно за всички стопанства са 386 лв./дка , като при  тези  от групата  с най-малък размер са най-високи 489 лв./дка. Средният процент  на наеманата работна сила от общия обем на вложения труд е 8. В групата на кооперациите със стопанисвана земя под 3746 дка този процент е  най-висок  3  1,  докато при течи със стопанисвана земя над 13 982 дка гой е най-нисък 6%.

Анализът  на  анкетното  изследване  на  семейните  стопанства показва, че е положено началото на изграждането на тази форма на стопанисване в земеделието . Според автора на изследването единицата, вземаща стопанско решение, не е семейното земеделско стопанство , а земеделското домакинство. „За  разлика  от едрото  земеделско стопанство при семейното земеделско стопанство факторите на производството се нагаждат предимно към фактора  труд”.*  С увеличаване размера на стопанисваната земя земеделският  доход  на  един икономически активен нараства със значително по-бързи темпове, отколкото неговия  общ доход.  Малоземлените  стопанства разчитат предимно на  странична  и  неземеделска  дейност  за увеличаване на общия си доход. Пай-добри икономически показатели относно дохода на един икономически активен имат стопанствата с размер на стопанисваната земя от У. 1 до 14 дка .* Влиянието на специализацията върху икономическите резултати в стопанствата.

 

 

Производствена структура и жизненост на земеделските стопанства в България

В условията на пазарна икономика правилно изградената производствена структура на земеделските стопанства придобива решаващо значение за техния просперитет и конкурентоспособност. Тя зависи от комплекс обективни фактори, определящи  производствените им възможности и способността да се преустройват в зависимост от изискванията на вътрешните и международните пазари. Отрасловата структура на всяка собствена или арендна ферма, кооперация или търговско  дружество  отчита :  почвено-климатичните  условия; размерите  и  местоположението  им;  производствената   инфраструктура и инвестираните вече капитални вложения в построяването на пътища, огради, дренажни устройства , водо- и електроснабдяване; наличната и необходима по квалификация работна сила; наличните средства за капитални вложения. Определящо значение в  комплекса  от  фактори имат и изискванията на вътрешните и международните пазари. Относителната им стабилност създава условия за изграждане на трайна производствена структура, а тяхната нестабилност и затвореност затруднява инвестирането в земеделието и увеличава производствения риск. Отношение към разглеждания  проблем  има съотношение  то между изкупните цени на селскостопанските продукти и направените разходи за тях , както и тенденциите в диапазона между изкупните и потребителските им пени.

Новини от страната и чужбина

Слуховете за фалит на ПИБ – силно преувеличени
Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци
Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват

Районирането на културите и мястото им в производствената структура зависи преди всичко от почвено-климатичните условия. При благоприятни за тях почвено-климатични условия икономическите резултати зависят от размерите на земеделските стопанства . В най-голяма степен това се отнася за зърненото производство, което е най-механичнраният подотрасъл в земеделието. Високата му стенен на механизация е свързана с използването на скъпо струващи системи от машини. И тъй като тази скъпа селскостопанска техника се експлоатира в сравнително кратък период, то само големи те зърнопроизводителни стопанства  могат  да  осигурят  достатъчна  по обем работа за нейното рационално използване, само те биха могли да издържа) на амортизационните отчисления и процента на лихвите на вложения капитал. Малките стопански единици не разполагат с необходимите капитали за воденето на високомеханизирано зърнено производство. Същевременно те  не  могат  да  използват  ефективно скъпо струващите системи машини и да покриват високи те постоянни разходи за тях . Това не се отнася за отглеждането на трудоемки стокови култури, свързани преди всичко с ръчен труд. Ако по време на прибирането на течи култури могат да се намерят наети сезонни работници, то и с неголеми площи могат да осигурят добри доходи в земеделските стопанства .

Съществено значение при определяне на производствената специализация има правилно  то  съчетаване  на  отраслите  в земеделските стопанства , на пропорциите между зърнено-фуражното и животновъдно производство , между стоковите  и  нестокови производства и т. н.

При формиращата се сега аграрна организация  у  пас  едновременно се създават едри и дребни частни земеделски стопанства . Първите се специализират предимно в производство на зърнени и технически култури, а в торите в животновъдство, фуражно производство, в отглеждането на зеленчуци, ягодоплодни и др. трудоемки култури.

За да се очертае жизнеспособността на създаващи те се земеделски стопанства , е направен анализ на икономическото състояние и на възможностите им за реализиране на доходи. Анализът се базира на следните анкетни проучвания:

— на МЗ и ИИСС , проведено през 1994 г., обхващаща 428 броя земеделски кооперации с годишен счетоводен баланс;

— на ИИСС и Световната банка, относно доходите на семейните

земеделски стопанства, проведено през 1993 г. и 300 семенни стопанства.

Анкетното проучване обхваща кооперации със следната специализация:

животновъдство;

животновъдно-зърнено и фуражно производство; животновъдство и трайни насаждения;

зърнено-фуражно производство и технически култури; зеленчуци;

трайни насаждения.

Най-висок относителен дял от тях  заемат  кооперациите, отглеждащи зърнени, фуражни и технически  култури  64.8%,  следвани от животновъдно-зърнено-фуражните 22.5%. Тясно специализираните кооперации имат незначителен дял. Тези  с  животновъдно  направление са 5.8%, със зеленчуково 2.2% и с трайни насаждения 2.7% от всички анализирани кооперации. Най-рядко е съчетаване то на животновъдно производство с отглеждането на трайни насаждения.

Многоотрасловите кооперации са с най-голям размер. Обработваемата земя на специализиралите се за производство на животинска продукция и зърнено-фуражни  култури  достига  средно  до 14 624 дка , а стопанисваната до 15 974 дка. Пай-малък е размерът на тясно специализиралите се кооперации за производство  на зеленчуци  и на трайни насаждения, съответно средно по 2766 и 4039  дка. обработваема земя. Средният размер на стопанисваната земя в кооперациите с животновъдно направление, животновъдство и трайни насаждения, зърнено-фуражно производство и технически култури е в границите от 8800 до 9500 дка , а на  обработваемата  от  7300  до  8600 дка. В обособените по производствено направление групи кооперации обработваемата земя заема около 95% от стопанисваната , с изключение на животновъдните и на зеленчуковите , където тя  е  съответно  82  и 88%.

Ниската степен на механизация и сезонният характер на производството на плодове и зеленчуци са обусловили използването на значителна по обем наета работна сила .  В  кооперациите, специализирали се в такова производство, отработените човекодни от наетата работна сила заемат съответно 18 и 31% от общия им обем, а в тези с животновъдно направление 30%.

В кооперациите с различна специализация са налице и съществени различия и реализираните приходи от декар обработваема земя. Отглеждащите трайни насаждения кооперации са реализирали средно по 820 лв. приходи на декар обработваема земя, следвани от животновъдните с по 650 лв./ дка и от зеленчукопроизводство с по 560 лв./дка. Значително по-ниски  са приходите  от декар  обработваема  земя в кооперациите със зърнено-фуражно направление .

Размерът на производствените разходи на дка обработваема земя средно за всички анализирани кооперации  е  392  лв.  Значително по-висок е този показател в кооперациите с животновъдно -зърнено и фуражно направление 506 лв./дка обработваема земя и най-висок  при тези с трайни насаждения 686 лв./дка .

Зеленчуко-производствените и самозадоволяващите се със собствен фураж животновъдни кооперации имат ниска задлъжнялост към доставчици те около 89-93 лв./дка ; с  най-висока  са  тези,  специализирали се предимно в производство на плодове и животинска продукция. Като цяло обаче производствените разходи заемат  значи телен дял от приходите за повечето кооперации е над 50%. В зърнено-фуражните с трайни насаждения кооперации той е 75%>, в зеленчукопроизводните 63% ), а в тези за производство предимно на плодове 55%. В кооперациите с животновъдно-зърнено-фуражно производство и с животновъдство и  трайни  насаждения производствените разходи на дка . обработваема земя дори надвишават приходите.

Задълженията на 1000 лв. приходи средно за всички кооперации възлизат на 390 лв., за тези с  животновъдно  направление  на 1680  лв., а за зеленчукови те само на 180 лв. Това налага извода , че не всички формиращи се у нас земеделски кооперации са финансово стабилни, приспособени към пазарните принципи и изисквания,  а  и икономическите лостове не създават’  необходимите  предпоставки  за това .

Преструктурирането на земеделието в Албания

Преструктурирането на земеделието в Албания отчита твърде съществените обстоятелства , че то произвежда 52% от вътрешния продукт на страната и осигурява работа за 47% от заетите*. Към  тях трябва да се прибавят и твърде сериозните социални аспекти на преструктурирането към края на 1991 г. в селото живее и работи 65% от населението на страната, как то и  съществуващия  консерватизъм, породен от дългогодишното функциониране на  кооперативните стопански форми от колхо зен тип. Възприетият модел на реформата в земеделието включва възстановяването на частната собственост върху земята и другото земеделско имущество.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите
20 общински болници са пред фалит
Големите новини вече се пускат първо в Twitter

Същото се отнася и за разрушаването на кооперативните стопански структури, претърпели няколко последователни концентрации през периода от 1957 г. до края на 80-те години. Извършваните концентрации са далеч от отчитането на реални икономически критерии и довеждат до редица неблагоприятни икономически и социални резултати.

Приетият от Парламента на Албания поземлен закон предвижда разпределение на земеделската земя между членовете на кооперативите, с отчитане на качествените характеристики на земите и компенсация за бившите им собственици. Практическата реализация на възприетия модел довежда до създаването на около 400 000 частни земеделски стопанства със среден размер от 14 дка и раздробяване на отделните парцели. Новосъздадената аграрна структура на албанското земеделие включва практически непродуктивни и нежизнеспособни земеделски стопанства . Около 50% от новите стопанства са в състояние да произвеждат само за собствено потребление, а някои от тях са с възможности и под това равнище. Една по-малка част от стопанствата – 35 до 40%, са в състояние да реализират излишъци на пазара и само 10% от тях , разположени предимно в равнинната част на страната, могат да произвеждат предимно за пазара.

Според оценките в цитирания материал крайно неблагоприятната аграрна структура и дълбока диференциация между отделните земеделски стопанства може да се преодолее само чрез насърчаване на кооперирането между отделните фермери като основно направление за по-нататъшното развитие на семейните фирми и по-нататъшното им интегриране към аграрния пазар*. На по-нататъшната пазарна ориентация и интеграция с пазара е подчинено и създаването в Албания на около 90 частни асоциации на фермерите, предимно от производствен тип. Смята се, че те трябва да разширят своята дейност и с транспортни и маркетингови услуги, преработка на земеделска продукция, земеделски кредит и земеделски услуги.

Съгласно структурата на поземлената собственост в Полша се формират и отличителни те характеристики на модела, възприет за реформиране на земеделието. В  края  на  80-те  години  всички земеделски кооперативи в Полша са обединени в 17 браншови съюза и организации на национално и регионално равнище . Усилията  са насочени към разрушаване на с тарата кооперативна структура и изграждане то на нейно място на нови кооперативни форми, с нова организация на дейностите и функциите*. Началото на съответното законодателство на парламента в Полша е от 20 януари 1990 г. и то се от нася предимно за промените в  структурата  на  кооперативите  и дейността им. Централните/на национално равнище / кооперативни структури са ликвидирани и започва  ускорен процес на  възстановяване на действителните кооперативни принципи.

Ме по-малко специфики има и  възприетият  модел  за  реформиране на земеделието в България. Основното в него е това , че разкрепостявапето на поземлените отношения, с което се  поставя началото на реформирането на българското земеделие, се осъществява върху възстановяване  на  правото  на поземлена собственост  на бившите й собственици. Този принцип е заложен в законодателството от 1991  г. със Закопа за собствеността и ползване то на земеделските земи. В него обаче не намират правна регламентация комасацията и арендните отношения.

С измененията и допълненията в Закопа от 1992 г. е регламентирано прекратяването на ТКЗС и всички  изградени  на  негова  основа структури, в т.ч. и новорегистрираните  земеделски  кооперации  по Закона за кооперациите от 1991 г. Това е другият основен елемент на възприетия модел на реформиране на земеделието, включващи разпределението на другото земеделско  имущество.  Възприетите основни елементи на модела  на  реформиране  на  земеделието  в България водят до възстановяване  на  частната  поземлена  собственост, на общинската и държавната , на редица юридически лица кооперации, църкви, манастири, училища и др . Подадените молби за възстановяване собствеността и преди всичко информацията за хода на поземлената реформа покачват, че основно място в структурата ще заеме частната поземлена собственост 83-85% от земеделските земи.

Възприетият модел и свързаните с него процедури по земеразделянето и разпределението на земеделското имущество удължават времето, необходимо за приключване на самото реформиране. Вторият негативен момент на възприетия модел е възстановяването на аграрната структура на земеделието в България от периода, предхождащ неговата колективизация. Нейните очаквани параметри са показани в Таблица 1. От нея се вижда, че относителният дял на земеделските стопанства с размер на стопанисваната земя до 50 дка. за периода 1953-1956 г. се движи в размерите от 84.4% до 87.2%) от общия им брой в страната.

Преструктуриране

В Унгария, както в Чехия и ГДР, възприетият модел на реформиране на земеделското производство позволи едновременно е възстановяването на частната поземлена собственост и на частните земеделски стопанства да се осъществи и бърза трансформация на заварените стопански структури в широк спектър от пазарни корпоративни форми. На тях се гледа и като изходни стопански форми за понататъшна трансформация и преструктуриране на земеделското LIPOH3BOJ ICTBO.

Новини от страната и чужбина

Fibank в подкрепа на българския бизнес
Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата 
Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват

Някои общи черти и особености има т и проблемите на реформирането на земеделието и Балканските страни Румъния, Албания, Словения и др. Целият следвоенен период в Словения например се характеризира с намаляване размера на частните ферми, което е засилило разпокъсаността на земята*. Средният размер на фермите през 80-те години е 80 дка , но частният сектор обхваща 85% от обработваемата земя и 90% от броя на животните. Ако се приеме, че неблагоприятната аграрна структура на словенското земеделие е причината за неговата недостатъчно висока продуктивност и добивност, то по-нататъшното му реформиране се свежда до въвеждането ia пазарните инструменти във всичките му сектори.

Ускоряването на процесите в Словения се търси по линия на изменение структурата на земеделския пазар и свиването на държавния монопол в него и либерализацията на цените.  Второто  важно направление е приватизацията на огромните аграрно-промишлени структури, които обединяват държавните земеделски стопанства и предприятия на хранителната промишленост, така че заетите в тях да станат акционери.

По-същественото е обаче обстоятелството, че  земеделието  в Словения все още няма законодателство, което да разкрепости поземлените отношения, да разгърне арендните отношения и пазара на земеделски земи, тяхното ефективно стопанисване и т.н. Без такова законодателство подобряване на аграрната структура в отрасъла е невъзможно. Средният размер на фермите, особено в планинските региони, ще остане малък и ще прави производството нерентабилно и неконкурентоспособно.

Проблемите , които съпътстват реформирането на земеделието в Румъния, могат да се сведат до отделянето  на  поземлената  собственост от тази върху  другите  фактори  на  земеделското  производство**. Докато към края на 1992 г. 87% от частната поземлена собственост е  възстановена , то  28%  от трактори те , час т от земеделския инвентар,  складове,  хидромелиоративни системи и други са притежание на държавни търговски фирми с преобладаващо държавни участие.

По отношение реформиране  структурата  на  стопанските  форми може да се посочи, че към края на 1992 г. частните ферми и семейни те сдружения стопанисват 75% от обработваемата земя, другите форми на сдружения около 5%. Общественият  и  държавният  сектор  са представени от търговските  фирми,  стопанисващи  15%  от обработваема та земя и от общинските фирми 2%. В посочените публикации се смята, че не реформирането на собствеността и организационно-стопанските норми, а слабото оползотворяване на останалите фактори  на  производството  са  основната  причина  за неговия спад.

Съществено изключение от практиката на останалите страни на Балкани те , а също и от тази на страните  от  Централна  и  Източна Европа прави Албания. Там решението  на  важния  проблем  на  кого  да се предостави поземлената собственост, е решен в полза на заетите в земеделието, като за бившите поземлени собственици е предвидена компенсация. Това почти пълно изключение от възприетите модели на реформиране на аграрното производство /”почти” пълно , доколкото в отделни страни под формата на оземляване или пък на законови ограничения като в Унгария в  някаква  минимална  степен  явлението също е налице / е потвърждение на значимостта на този законодателен проблем и на подчертаната вече необходимост той да се решава според конкретната социално-икономическа и политическа обстановка в отделните страни.

 

Преструктуриране на съществуващите стопански организации

В края на 1992 г. около 5% от членовете на кооперациите (17 000 души) ги напускат и създават с 5% от земеделските им земи и 7% от имуществото частни ферми, кооперации и акционерни дружества . Останалата част – 95% от кооператорите, 95%  от поземлената собственост и 93% от имуществото е  съсредоточена  в новорегистрираните кооперации от производствен тип. Посочените трансформации са осъществени с решения на общите събрания на кооперациите.

Новини от страната и чужбина

Според Отмар Исинг външният дълг от над 300 млрд. евро е непосилен за южните ни съседи 
БСП: Вероятността Топлофикация София да изпадне във фактически фалит става все по-реална
Защо крият лошите новини в Германия, а направиха кампания със снимка на удавено дете?

Заслужава внимание като опит възприетата според законодателството възможност фалитите на кооперациите да се използват като форма за трансформация на съществуващите земеделски структури в пазарни. На мястото на фалиралите и ликвидирани структури се създават различни форми на сдружения, обикновено малки по размер – кооперации върху наета под аренда земя, сдружения за механизирани земеделски услуги, маркетингови и обслужващи кооперации, в повечето случаи и без регистрация като юридически лица.

Друг съществен момент в преструктурирането на съществуващите стопански  организации  е   възможността   новорегистрираните земеделски кооперативи по-активно да участват в приватизацията на предприятията  от  хранително-вкусовата  промишленост.  Това  участие се разглежда като  възможност  за  засилване  на  интеграционните процеси в продоволствената сфера и за стопанско укрепване на кооперациите от нов тип. Онова , което спъва този  процес,  е ограниченият брой активно заети кооператори на фона на големия брой поземлени собственици и липсата на капитали у непосредствените земеделски производители.

Трансформирането на заварените кооперативи в кооперации от  нов тип в Унгария се разглежда като процес, подпомагащ изграждането на частни земеделски стопанства , акционерни сдружения и кооперации, съответстващи на европейските стандарти . Създадените на основата на Преходния кооперативен закон кооперации са  форма за  трансформация на производствените кооперативи в кооперации,  имащи  всестранен характер – арендуване на земя, отпускане на  кредити,  земеделски  и други услуги, изкупуване , снабдяване, реализация, преработка на земеделска продукция и агротуризъм. Разширявайки спектъра на дейностите си, те последователно и устойчиво се превръщат в икономически центрове на отделните земеделски региони.

Успоредно с кооперациите , имащи  многостранен  характер,  в Унгария се създават и холдингови кооперации. Около 200 типични производителни кооперации са  трансформирани  или  са  в трансформация  в  холдингови.  След  окончателната  си  трансформация те представляват тръст, обединил няколко бизнес-организации, в т.ч. и акционерни, със  широк  спектър  на  обхванатите  дейности. Холдинговите кооперации са всъщност една модификация  на класическата кооперация, но  тя  позволява  безпроблемно  членуване само със земя и земеделско имущество, без участие с труд, в т.ч. и на акционери – форма, която предполага и по-широк спектър от възможности за участие и реализация на собствеността . Не  е  малък броят на маркетинговите и преработвателните кооперации в растениевъдството и животновъдството. Този тип  кооперации  се определя от обществената и стопанската практика  като  най-перспективна.

В Унгария са създадени и 7 машинни асоциации, със собствена – на членовете земеделска техника или наета . Оказваните от тях услуги са решаващи за жизнеността на частните стопанства и ферми. Близки по характер са и кооперациите арендатори. Поземлените собственици обикновено не са техни членове. Тези кооперации са  твърде перспективни, доколкото по-голяма част от земята  е  собственост  на хора, които са заети в отрасли * дейности, различни от земеделието , нещо, което е типично за почти всички страни, възприели възстановяването на поземлената собственост  на  бившите  й притежатели, в т.ч. и за България.

Финанси – реформи

Реформираното по този начин земеделие на Чехия предлага една благоприятна аграрна структура. Самото реформиране протича за 2-3 години и заедно с мерките по регулиране на земеделското производство допринася за запазване на достигнатото му равнище . Нещо повече, средствата за пазарно регулиране през 1991 и 1992 г. са използвани предимно за експортни субсидии за отстраняване на излишъците от земеделски продукти с цел възстановяване равновесието на вътрешния пазар и поддържане на стабилни цени на хранителните продукти.

Новини от страната и чужбина

Summertime jazz с Fibank 
Цветан Василев си призна – „Искам фалит за „Сръбска фабрика за стъкло“! 
Меркел: Фалшиви новини, тролове и социални ботове може да манипулират изборите

Близък по своите основни характеристики с чешкия е и моделът на преструктуриране на земеделското производство в ГДР*. Аграрното законодателство в тази област си поставя за основна цел приспособяването на колективизираното земеделие към пазарните условия и задоволяване на желанието за собственост на онези кооператори, които искат да се отделят , като в същото време се осигури бъдещото развитие на земеделските кооперативи. Реализацията на посочените цели започва веднага след обединението на Германия през 1990 г.

Съгласно възприетия модел за реформиране на земеделието само за две години – до края на 1992 г., в отрасъла са създадени 1110 акционерни дружества, стопанисващи 20% от земеделските земи. Всяко дружество стопанисва средно по 9500 дка . Трансформацията на съществуващите структури под формата на акционерни дружества може да се оцени като успешна, дори на фона на преобразуваните и новорегистрирани 1470 земеделски кооператива. Те стопанисват 52% от земеделската земя, като всеки кооператив разполага средно с по 15 000 дка земеделска земя.

Възприетият модел  на  реформиране  позволява  и  бързото изграждане на 6000  семейни  ферми,  стопанисващи  28%  от земеделските земи. Тези ферми са икономически стабилни и материално-технически добре екипирани. Всяка от тях разполага с  по 1340 дка и осигурява целогодишна заетост на своите стопани. Следователно капиталовите дружества в източногерманското земеделие се настаняват в нишата между преобразуваните кооперативи и семейните ферми. Преобразуваните кооперативи и акционерните дружества в края на 1992 г. стопанисват 72% от земята и могат да се оценят като масова практика за трансформацията на съществуващите стопански структури в пазарни. Благодарение на тях преструктурирането на земеделието в източногерманските провинции протича само за 2-3 години, с което се осигурява простор за други радикални промени в земеделието. Успоредно с трансформацията на земеделието е подобрено значително използването на земята – повишена е добивността на културите и е осъществено дори изваждане на земеделски земи от стопански оборот. Количеството на животните е намалено с 50%, а броят на заетите в отрасъла – с повече от 50%. Независимо от възникналите трудности – спада на цените на земеделските продукти с 50%, без възможност държавата да ги компенсира, загубата на традиционни пазари, ускорената динамика на различни други процеси – по-близки или поотдалечени от земеделието, реформирането на отрасъла може да се смята за приключило.

Преструктурирането на земеделието в Унгария се извършва под определящото влияние на преходен кооперативен закон, насочен към приватизацията на кооперативната земя и имущество*. Държавните земи също са подложени на приватизация. За хода на процеса дават представа данните от края на 1992 г. Земята кооперативна собственост е сведена от 61% на 14%. Поземлената собственост на активните членове на кооперациите е 15%, на кооператорите пенсионери 36%, а на заетите извън земеделието – 35%. Приватизирано е имущество на кооперациите. Възприетата процедура е позволила 10% от него да се приватизира според първоначалните и инвентарните вноски, а 2/3 – според отработените години и полученото възнаграждение. В резултат на това кооперативното имущество е частна собственост – 41% на активните (действителните ) членове, 39% на кооператорите пенсионери и 20% на заетите извън земеделието.

Съществена особеност на възприетото законодателство позволява създаването на частни земеделски стопанства  с приватизираната земя и имущество , но само от активните членове на кооперациите и кооператорите пенсионери. Кооперативният преходен закон задължава кооперациите да се пререгистрират до края на 1992 г. Около 168 от тях не са пререгистрирани поради банкрут или изпуснат  срок.

Финанси – производство

Връщането на земята в Литва е също свързано със спад в производството, но сравнително по-малък, отколкото в България. Там той е 39% при производството на пшеница и 19% при говедовъдството за месо. Само при картофите е 52%. В същото време, с възстановяването на поземлената собственост в размерите й до колективизацията се създават преобладаващо дребни по размер ферми със сериозни последици за по-нататъшното развитие на земеделието . На първо време това е недостиг на капитали, сгради, машини, оборотен капитал. Независимо от това аграрната структура на литовското земеделие е 3-4 пъти по-благоприятна от тази в България – средният размер на фермите в Литва е от 90 до 110 дка в отделните райони на страната.

Новини от страната и чужбина

Fibank представи своята специална програма Smart Lady, насочена към жените в бизнеса 
Тръмп предрече голям фалит: До седем години няма да ги има… 
Какво е да бъдеш лице на новините

Разкрепостените поземлени отношения и преди всичко пазарът на земеделските земи и тяхното арендуване ще позволят развитие на аграрния сектор към създаването на семейни  стопанства,  подобни  на тези в страните от Западна Европа. В същото време, независимо от Твърдото отрицание на старите кооперативи от колхозен тип, редица фермери с малки размери  земя  вече  образуват  неформални кооперативи. Необходимостта от законодателни и държавни мерки за подпомагане и регулиране на свободното коопериране в  Литва се смята за очевидна.

С далеч по-радикални промени в аграрното  законодателство започнаха страни като Чехословакия, ЩР, Унгария и България. В тях аграрните закони предвиждат възстановяване  на  поземлената собственост на нейните предишни собственици, разпускане на кооперативите , разпределение на имуществото и превръщането на частните земеделски стопанства в основен елемент на организационно-стопанската структура на отрасъла.

В Чехия социалното  преструктуриране  на  земеделското производство се осъществява едновременно  под  въздействието  на Закона за земята и на законите за реституцията, приватизацията (на държавните  предприятия)  и  трансформацията  на  кооперативите , приети през 1991 и 1992 г.* Изброените закони предвиждат приватизация на държавните  земеделски стопанства , засягащи 316 стопанства, преструктуриране и демонополизация на аграрния сектор.  Само  Законът  за трансформация на кооперативите засяга 1197 кооператива , които са трансформирани в 1233 нови кооператива на собственици, в 39 акционерни дружества и 59 други фирми. Само 24 кооператива са преминали в процес на ликвидация:

На същата законова основа и на базата на възстановената частна поземлена собственост и с активната подкрепа на държавата  са  създадени само за две години – 1991 и 1992 г., повече от 17 000 частни земеделски  стопанства  от фермерски  тип.  Особено  внимание заслужава обаче аграрната им структура – според размера на стопанисваната от тях земеделска земя през 1993 г. Преобладаващият брой частни земеделски стопанства – 10 698,  разполагат  със  земя  до  100 дка . Всяко от тях има среден размер от около 42 дка , а всички  заедно стопанисват 9.57% от общия  размер  земя  на  частните земеделски стопанства, който е 4 646 хил.дка  и  представлява  само 12% от земеделската земя в Чехия.

Стопанствата, имащи земя от 100 до 300 дка , са 3 822. Всяко от тях стопанисва Средно по 175 дка , а всички заедно около 15% от общия, размер на земята на частните земеделски стопанства.

Стопанствата в групата от 300 до 500 дка са 1224, всяко със среден размер от 376 дка . Те разполагат с 10% от земята  на  частните стопанства.

В групата със земя в размер от 500 до 1000 дка попадат  782 стопанства . Всяко със среден размер ot 675 дка, а заедно имат 11.4% от общия размер на частно стопанисваната земеделска земя.

С над 1000 дка земеделска земя са  659  частни  стопанства  и всяко има средно по 3840 дка. Тази група обхваща 54.5% от частно стопанисваната земеделска земя. Следователно част от тях  не  са типични семейни ферми от европейски тип.

За да се допълни общата картина на аграрната структура на земеделието в Чехия, трябва да се добави, че трансформираните кооперативи стопанисват 58% от земеделската земя, т.е. следователно средно по 17 880  дка . Акционерните  дружества  стопанисват  общо  5% от земята и всяко средно по 12 660 дка. Държавните земеделски стопанства , които в 1993г. все още не са приватизирани, притежават 22% от земеделската земя и имат средно по 27 870 дка.

 

Важни законодателни проблеми

Опит да се заобиколят посочените важни законодателни проблеми, или поне да се отложи тяхното решаване за един по-късен период е например поземления закон в СССР от 28 февруари 1990 г. Това беше първият и най-плах опит за промяна в аграрното законодателство в страните от Централна и Източна Европа, който нямаше за цел промяна в структурата на поземлената собственост, а само в структурата на дейностите – колективна и индивидуална. На пръв поглед промяна, близка по форма на тази, съдържаща се в характеристиките на системата за самозадоволяване на населението в България с продоволствени продукти. Но тук идеята за деколективизация на земеделското производство е далеч по-ясно и категорично откроена. Поставена обаче на повърхността на поземлените отношения и откъсната от собствеността, тя беше силно уязвима, подложена на деформации и породи повече трудности, отколкото стопански и социални резултати.

Новини от страната и чужбина

Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC
Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни
Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката

Аграрното законодателство в СССР в значителна степен беше сведено само до индивидуалната земеделска дейност, без да реши целия пакет на поземлените отношения – поземлена собственост, рента, аренда, цена на земята, пазар на земята и т.н. Създадените на негова основа индивидуални земеделски стопанства са крайно ограничени за мащабите на СССР и се съсредоточават предимно в прибалтийските републики. По-късно и след придобитата  политическа  независимост  в  тези  страни то претърпя съществени промени.

През 1991 г. на основата на аграрното законодателство и реорганизацията на колхо зите и совхозите започна процес на преструктуриране на поземлената собственост и  на стопанските  форми на нейната организация.* Това позволи появата на различни съвместни предприятия, акционерни и  кооперативни,  частни  земеделски стопанства, а така също и на редица индивидуални форми на стопанисване . Към 1 юли 1993 г. в Русия има повече от 258 хиляди стопанства, с повече от 100 млн. дка земеделски земи. Стопанствата от фермерски тип обаче притежават едва 4.7%  от общата площ  на земите и са специализирани в  зеленчукопроизводството  и  някои  други рентабилни подотрасли на растениевъдството. Повечето от тези стопанства обаче са малки по размер, без  достатъчно  машини  и инвентар. Това се отнася особено за фермите , създадени след либерализацията на цените , през 1992 г. На тях не им достигат инвестиции, а изоставането на ръста  на  цените  на  земеделските продукти в сравнение с промишлените е значителен.

Мнението на специалистите аграрници е, че ефективното функциониране на земеделските стопанства на този етап е  невъзможно без коопериране. Трудностите идват от ограничените възможности за инвестиране, обслужване и  поддръжка  на  оборудването,  реализацията на продукцията . Най-приемливият модел за преструктуриране на земеделието в Русия очевидно се очертава този, който позволява комбинирането на частното, индивидуалното и помощното с едрото корпоративно земеделие. Без  съмнение  това  се  дължи  на недостатъчната радикалност на поземленото законодателство, на незначителните количества земи, предоставени  за  частно  и индивидуално стопанисване, и нерешените законодателно проблеми на поземления данък , арендата, пазара на земи, собствеността и на целия комплекс поземлени отношения. Същественото в  годините  1990-1994  г. е, че преструктурирането на земеделието в Русия  е  все  още  насочено към формите на стопанисване, докато  преструктурирането  на поземлената собственост е символично.

Процесите на преструктуриране обаче в прибалтийските републики получават значително ускорение особено  след  разпадането  на  СССР.  То произтича преди всичко от възприетия модел на реформиране и преструктуриране на земеделието . Това особено ярко се  откроява  в Литва .* Там в основата на поземлената реформа заляга принципът връщане на земята и другото земеделско имущество на бившите собственици или техните наследници. То се осъществява по силата на Аграрния закон (Селския закон), действал в Литва до 1989 г., преди излизането от състава на СССР  и Закона  за  връщане  на  собствеността от 1991 г., регламентиращ възстановяването на правата на собственост върху земята , която е била експроприирана от държавата .

По първия  закон  заетите  в  кооперативните  и  държавните земеделски стопанства са имали право да обработват самостоятелно  до 500 дка земя, но не и да я притежават. Не са имали право да я продават  или отдават под аренда, но техните наследници са могли да наследяват правото да я ползват . Следователно моделът е близък по дух на законодателството в СССР – преструктуриране формите на земеделска дейност. Независимо от това , до отмяната на този закон през 1991 г., в Литва около 6500 фермери са били вече създали частни земеделски стопанства.

Това е едно съществено обстоятелство, даващо обяснение  на успешния ход на реформирането на земеделието в Литва . Посочените стопанства са изграждани при  облекчен  от държавата  достъп  до машини и животни на ниски цени, получени  от колективното стопанство, в което са били заети .  Закупували  са  нови,  при субсидирани цени. След закона от 1991 г. те вече имат и правото на покупко-продажба на земи, а след 1993 г. и правото да ги дават под аренда. Онези собственици,  не  пожелали  да  вземат  земята  си, получават компенсация от фонда за поземлена реформа. Държавата си запазва само контрола в стопанствата за семепроизводство и племенно животновъдство. Другото земеделско имущество в държавните и кооперативните земеделски стопанства е приватизирано и разпределено с помощта на ваучери между заетите съобразно трудовия им стаж.

 

 

Целогодишна заетост

Значителни са различията и по отношение на заетите в земеделието, а също и по отношение на тяхната частична и целогодишна заетост. Докато в Полша 40% от частните стопани са с частична заетост в земеделието, то в другите страни статистиката не наблюдава този показател. Относителният дял на заетите в земеделието в Полша е 28%, в България 21%, в Унгария и СССР – по около 15%, а в Чехословакия само 12%.

Новини от страната и чужбина

Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank 
Тръмп предрече фалит на култови компании – вижте кои
„Уикилийкс“ – революцията в новините

Изброените различия в структурите и в заетостта в отрасъла, нарасналата социална несигурност и безработица пораждат конкретни проблеми пред аграрното законодателство. Самата деколективизация на земеделието изисква  нормативно-правна  основа  и тя задължително се създава . Практиката обаче показва ,  че  не  във всички страни се отчитат особеностите на заварените структури, потребностите на пазарния преход и необходимостта от неговото осъществяване с  минимални  социални  и  политически  деформации. Там, където това не е трезво отчетено, деколективизацията протича забавено, нормалната земеделска дейност е преустановена, има спад на производството и загубени пазарни позиции.

Началото на промените в  законодателството ,  свързано  с поземлените и аграрните реформи, веднага породи и втори не по-малко важен въпрос, отнасящ се почти за всички  страни,  (без  Полша)  –  на кого да се предостави поземлената собственост, включена в кооперативните или държавните земеделски стопанства? Възможните отговори на този бяха два на тези, които в момента са заети  в земеделското производство, или на бившите й собственици до колективизацията физически и юридически лица . В повечето страни заетите се покриваха частично с предишните поземлени собственици.* Значителен беше делът на заетите без земя, в т.ч. и основната част от специалистите със средно и висше  образование .  В  страни  като България и Чехословакия процесите  на  колективизация  бяха съпътствани с нормативно-правна уредба на поземлената собственост, довела до многократни промени на собствениците и владелците на земеделските парцели.

Отговорът на въпроса на кого да се предостави поземлената собственост засегна сериозно и един изключително важен социално-икономически и етнически проблем – остро изразен  в регионите с етнически смесено население , каквито имаше в България, СССР, Чехия, Словакия, Литва и т.н.** Наложи се аграрното законодателство да  отчете  обстоятелството,  че  преобладаващата  част от представителите на етническите малцинства  бяха  заети  в  земеделието и оземляването им би изострило отново и ненужно етническото напрежение. Това наклони везните в полза на основните националности и отговора на този важен въпрос получи формулатавъзстановяване на поземлената собственост на собствениците й до колективизацията.

Деколективизацията и възстановяването собствеността означаваше сериозно социално-икономическо преструктуриране на земеделското производство и засягаше стопанските и управленските функции на една значителна прослойка управленски персонал,  зает  на  различните равнища на управление на съществуващите земеделски организации и техните отраслови и регионални съюзи и централи. Законодателството очакваше неговата съпротива, което наложи законодателни мерки, лишаващи го от съществуващите позиции.* Това намери израз във възприетото по законодателен път ликвидиране на  действащите стопански структури, каквато е практиката в България, или приспособяването им към пазарните условия, каквато е  практиката  в ГДР, Чехословакия, Унгария.